DADA предметност в дизайна

DADA предметност в дизайна

| DADA предметност в дизайна

Нов Български Университет департамент „Дизайн“ и Dada Cultural Bar представят изложба на студенти, преподаватели и свободни артисти от НБУ

__Студентите и свободните артисти от НБУ, следвайки примерът на дадаистите, се обръщат към дада предметността, за да демонстрират друг нестандартен поглед към предметите в дизайна, да протестират против липсата на разум, чрез интелектуална игра и да изразят своята идентичност и оригиналност с пълния капацитет на фантазията си.
DADA е протест, но интелектуален протест. Интелектуалците протестират чрез жестове, които съчетават абсурд и непоследователност с импровизиран ритъм и механично изчисление. Протест, дори срещу самия автор и собствените му ценности. Dada е едно от най-оригиналните и може би екстравагантни авангардни движения в изкуството, които са се появявали някога в Европа. То възниква в няколко европейски страни през 1910-те и 1920-те години. Дадаистите развиват мащабна дейност най-вече в Германия и това е отразеното в духовния живот поражение в Първата световна война. Дада артистите пишат многобройни манифести, декларации, лични дневници, мемоари, провеждат литературни, поетични и артистични опити, изпълнени с креативност. Dada влияе пряко на такива тенденции, като кубизма, експресионизма, футуризма, сюрреализма и на множество автори от по-късни времена, та дори и до днес. Елза фон Фрайтаг – Лорингховен (1874 -1927) според мнозина се счита за първият американски дадаист и майка на течението Dada. Иноватор в поетичните форми и пионер в създаването на скулптури от боклук, баронеса Елза (Baroness Elsa) е най-известна със своята откровеност и неприкрито сквернословие . Някои я смятат за луда, а други били убедени, че тя е един ненадминат гений. Маргарет Андерсън казва за нея: може би това е един от малкото творци от нашето поколение, който заслужава епитетът „извънреден“. Все пак, въпреки своята известност и престиж, доскоро нейната история и нейната работа са малко познати извън кръга на съвременните учени.
Ще я запомним разхождаща се по улиците на Берлин, Мюнхен, Ню Йорк и Париж с такива декорации, като например кутии от доматена супа, вместо сутиен, чаени лъжички, обеци от бирени капачки и черно червило, баронеса Елза заличава границите между живота и изкуството, между битовото и скандалното, между творческото и опасното. Нейните предмети на изкуството са предшественици на Флуксус обектите от шестдесетте години на миналия век. Нейният звук, музика и визуална поезия са много по-амбициозни от тези на модернистите от онова време. Добре е да се отбележи, че у нас идеите на дадаизма се проповядват в списание „Лебед” 1922 г., Ямбол например за българските дадаисти има да се говори много има и с какво да се гордеем! Кирил Кръстев за дада – „Началото на последното“. „Нула. Хулигански елегии“ на Николай Марангозов или малко позната публикация на Иван Сарандев от 1992: „…в хронологически план дадаизмът се появява у нас едновременно с футуризма (1922)“, за да продължи – „при това литературното отроче има същото месторождение и родители – Ямбол и литературният кръг около списание „Крешчендо.“ А Сугарев казва:“ На авангардизма и най-вече на експресионизма в българската литература се падна ролята да провокира естетическите търсения и експерименти, да служи като динамична антитеза на вече остарели художествени явления и, макар и хаотично и интуитивно, да се домогва до нови художествени методи, структури и форми. В това се състои неговото място и значение в литературата след Първата световна война“ (Сугарев 1988: 10). Честит празник!

Откриване: 5.03. сряда / 19:30 ч.

Scroll Up