Nibelungia

Nibelungia

| Nibelungia /Николай Панайотов/

__Звукът на свраката захапава тишината.

Тя каца на балкона. Оглежда се. Любопитна е. Пространството навън и навътре я притегля. Желае го. Почти ще връхлети вътре, но така ще загуби свободата навън. Колебае се.

Колебанието излиза от черно-белия й силует и хваща в неопределена посока двупосочната неоткрита за движение още магистрала. Асфалта е още лунно- непокътнат. Свеж с очакване да бъде посипан от нежните дихания на пеперудите от изток и запад поканени за откриването. Но свраката има други помисли. Не, те-тя ще е първата. И тя ще се разходи отгоре единствено важна и наперена ще остави категоричните свои следи. Тези следи ще са обект на всеобщо любуване, възхита и преклонение. Следите на Нибелунгия.

В началото балото е всичко. Но при първото премигване на погледа и ето, те се появъват забързани, припряни, някои праволинейни, други стопроцентово наежени и смешно страховити. По няколко на грозд или разпиляни поединично, забравени в припкаща непосилност. Или ще бъдат изкълвани от свраката или повишени и наградени в учудваща безпринципност. И за това ще се веят знамена. В Нибелунгия.

-Който не е решил, той не е полетял. Така казва често свраката. И те се нареждат на опашката за крила. Раздават ги безплатно. Има всевъзможни размери. Има и професионално организирани пространства и площадки за подсладени сокове и дървета за отмора. Но за излитане се чака ред. Така е в Нибелунгия.

И не само в Нибелунгия. Пръснати са всевъзможни обстоятелствени подобия и безподобия. Излизат и влизат едно в друго и са много доволни, че понягога свраката е захапала този или онзи. Подвижно са застинали и храна има от векове за векове. Стига да се наведеш и взимаш – бялото е навсякъде. Балото е основен произходен елемент в Нибелунгия.

Нашата Нибелунгия.

Николай Панайотов

роден 1956 София

През 1983 завършва стенопис в Художествената Академия, София  и от 1983 до 1990 преподава в същата специалност.

След 1990 се установява в Париж, където Френското министерство на културата му предоставя ателие.

Има множество реализации в обществени пространства, като най-значителни са 200 кв.м. мозайки (1988) и театрална завеса в Дом на културата гр.Севлиево.

Прави поредица изложби живопис в галерии в Париж, Белгия и Люксембург, Германия и САЩ, Националната галерия и Галерията за Чуждестранно изкуство, София.

Художник е на декорите и костюмите за Цикъла на Вагнер ,,Пръстена на Нубелунга,, за Софийска опера.

В последните години твори и живее между ателието си в Париж и Бялото училище в село Стоките, България

http://npanayotov.com/

Scroll Up